Направо към съдържанието

Ангел Пенков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ангел Пенков
български офицер
Роден
25 януари 1922 г. (102 г.)

Националност България
Учил въвВоенна академия „Фрунзе“
Академия на Генералния щаб

Ангел Ненов Пенков (Вихър) е български партизанин, офицер, генерал-лейтенант.

Роден е на 25 януари 1922 г. в пловдивското село Кръстевич. От 1939 г. е член на РМС, а от май 1944 г. и на БКП. Учи в средна реална гимназия до 1943 г., когато е изключен от нея за комунистическа дейност. От май до септември 1943 г. се препитава със земеделие. Повикан е за войник, но става партизанин през септември 1943 г. в партизански отряд „Георги Бенковски“ (по-късно бригада). Впоследствие е командир на чета и на батальон в отряда. Между септември и декември 1944 г. е командир на взвод в девети пехотен пловдивски полк, с който участва във Втората световна война. През 1945 г. (януари – септември) изкарва съкратен курс във Военното училище в София. В периода септември 1945 – декември 1949 г. е последователно командир на рота в трети пехотен гвардейски полк, командир на дружина в четвърти пехотен плевенски полк, временно изпълняващ длъжността командир на двадесет и девети пехотен ямболски полк.[1]

Между декември 1949 и декември 1951 г. учи във Военната академия „Фрунзе“. От декември 1951 г. до декември 1952 г. е заместник-началник на отдел в Разузнавателното управление на армията. През 1952 г. му е присвоено званието полковник, а от 19 септември 1959 г. е генерал-майор. В периода декември 1952 – февруари 1956 г. е командир на осма мотострелкова дивизия във Враца. От февруари 1956 до 1958 г. е командир на седемнадесета мотострелкова дивизия. От 1958 до август 1959 г. е командир на втора мотострелкова дивизия. От август 1959 г. учи във Военната академия на Генералния щаб на армията на СССР. От 1961 г. е командир на друга дивизия.[2] В периода 1962 – 1971 е началник на гранични войски.[3] Между 1979 и 1980 г. е командир на Противовъздушната отбрана на Сухопътните войски.[4] Към 1976 г. е главен инспектор на Сухопътните войски.[5] Бил е председател на ПФК ЦСКА (София).

  • Военно училище, София – януари – септември 1945 г.
  • Военна академия „Фрунзе“ – декември 1949 – декември 1951 г.
  • Военна академия на Генералния щаб на армията на СССР – август 1959 г. – ?